Приблизително до 5-6-годишна възраст общо-взето всички деца вярват в съществуването на Дядо Коледа. Това е нещо толкова естествено за тях, колкото и изгрева на слънцето, смяната на деня и нощта. Този вълшебен образ е изпълнен с щастие, радост, изненади и, разбира се, с подаръци. Много често децата започват месец по-рано да се готвят за този голям празник за тях. Те молят да се украси елхата, с радост изваждат коледните играчки, изрязват гирлянди от хартия, рисуват по прозорците снежинки и естествено пишат писма на Дядо Коледа, в които описват или просто рисуват желания подарък.

Опитайте се да си представите, че Read more

Всеки човек в своето развитие преминава през възрастови кризи. Смисълът на тези кризи е придобиването на определени навици, които по-нататък ще му помогнат в развитието и реализацията на личностния потенциал. Наличието на кризи означава, че вашето дете се развива правилно. Така че нe бива да се страхуваме от тях − зад всяка стои някакво умение. Думата криза произхожда от гръцкото κρίσις „решение, изход“, което пък произлиза от κρίνω „различавам, съдя“. „Криза“ означава „повратна точка, революционен скок в развитието – тежък, но много полезен, ако се преживее правилно”. Навярно мнозина са запознати и с любопитния факт, че думата криза в китайския език се превежда нееднозначно. Тя се състои от два йероглифа – единият се превежда като опасност, другият като възможност. Всяка криза е Read more

Доста често в практиката на всеки психолог или психотерапевт родителите се обръщат с молба да помогне и да направи нещо с детето: „Помогнете ни, детето ни е проблемно“, „Направете нещо с него!“, „Моята дъщеря е просто неуправляема, помогнете!“, „По-трудно дете не съм срещала, моля Ви, направете нещо“. Във всички тези случаи родителите снемат от себе си отговорността за случващото се с тяхното дете, като я прехвърлят върху психолога и очакват резултати в сравнително кратък срок. Възможно ли е да се работи с детето извън контекста на неговото семейство? Разбира се, че Read more

Кой не си мечтае детето му да стане гений и да бъде щастливо?

Практически всеки родител иска детето му да израсне хармонична, реализирана личност. Въпреки че научно-техническият прогрес върви стремглаво напред, повечето родители се придържат към стари схеми и порядки при възпитанието на децата си. Училищата и детските градини също прилагат колективния и остарял метод на обучение.

Дори съвременните педагози и най-информираните родители се сблъскват с едни и същи проблеми в опитите си да изберат подходящ начин на обучение за детето. Най-често срещаните проблеми са Read more

Без съмнение почти за всички родители е позната ситуацията, при която на публично място, например в магазин или мол, детето изпада в истерия: крещи, пада на земята, извива се, удря с юмруци, рита. Естествено веднага се събират и зрители, а също и любители да дават съвети. А пък това още повече предизвиква детето да продължи започналия концерт. Детските истерии притежават удивителната способност в един миг да изкарат от равновесие дори най-умерения, спокоен, търпелив и любящ родител.

Нека уточним какво е детска истерия и как можем да се справим с нея така, че да не навредим на детето и да запазим нервната си система. Read more

Съмненията и страховете съпътстват новите начинания, новите етапи в живота. Майчинството е един от най-нелеките и най-увлекателните етапи в живота на жената и то, разбира се, е изпълнено с предостатъчно съмнения и страхове. Има много книги и наръчници за грешките във възпитанието, но няма единно и универсално ръководство за това как да възпитаме здраво и хармонично дете. Причината е, че всички сме различни и това важи както за родителите, така и за децата. Времето не стои на едно място, технологиите, подходите, всичко постоянно се променя. Бабините съвети вече не са толкова актуални. Освен всичко останало в съвременното общество сред младите жени все повече се среща стремежът към перфекционизъм или с други думи амбицията да бъдеш идеална майка, идеална съпруга. В това, разбира се, няма нищо лошо, ако спомага за развитието и не вреди на самата жена, на детето, съпруга й или други членове на семейството.

Нека разгледаме най-популярните страхове и съмнения. Read more

Важна книга на Юлия Гипенрейтер за това как да общуваме с детето.

Юлия Гипенрейтер е професор от Московския държавен университет, доктор на психологическите науки и автор на учебници по психология.

„Възпитаването на едно дете в никакъв случай не е дресура. Родителите не съществуват, за да изработват у децата си условни рефлекси” – такава е основната мисъл в книгата.

 

За да расте детето и да се развива пълноценно, родителите трябва да го приемат безусловно. Повечето майки и бащи отговарят на това: „Как да го прегръщам, когато още не си е научил уроците? Първо дисциплината. Иначе ще го разглезя”. Важно е да се разбере, че на първо място идват добрите взаимоотношения и само върху тях може да се гради и дисциплина. Ето един пример. Представете си своя най-добър приятел. Как му се усмихвате, когато го срещнете, как му се радвате. Едва ли, когато се видите, веднага започвате да го критикувате, наставлявате и да му давате оценки. Защо тогава постъпвате така със собственото си дете?

Критиката.

От всеки процес на учене детето получава четири изгоди:

  • Знания
  • Трениране на умението да се учи
  • Емоционален отпечатък (справих се/не се справих)
  • Взаимоотношения с родителите

За детето първата и най-очевидна изгода – „получените знания” – е най-малко ценна. Често детето така се увлича от процеса, че започва да прави грешки! Опитайте се да не го критикувате. Просто проявете искрен интерес към заниманието му и тогава взаимното ви уважение и приемане ще се засили. Освен това възрастният не бива да се намесва, ако детето е заето с работата си и не моли за помощ. По този начин родителят съобщава: ти ще се справиш, имаш достатъчно сили за това. А това е невероятно важно за по-нататъшното развитие на вашето дете. След години то ще стане успешен възрастен човек, който ще вярва в себе си и в способностите си. Затова се запасете с търпение и мъдрост и помогнете на детето си да сформира адекватна самооценка. Семената на големите победи се засяват именно в детството.

Самостоятелността.

Детето чудесно може да се справи с определен брой задачи, които са по силите на малчуган на неговата възраст. Направете списък на такива задачи. Опитайте се никога да не се намесвате, когато то се занимава с тях. Може даже да го оставите насаме в стаята, защото детето ви не бива да се чувства като опитно зайче, което постоянно наблюдават. Присъствието ви може да предизвика у него страх от негативна оценка на заниманията му. По-късно ще отсеете особено досадните му грешки и в спокойна обстановка ще поговорите с него как бихте могли да ги поправите. Ако детето поиска помощ – помогнете му. Това правило е свързано с психологическия закон „зона на най-непосредствено развитие на детето”, открит от Л.С. Виготски.

Утре детето само ще прави това, което днес е правило с мама. И то точно затова, защото му е помагала майката.

Спомнете си как сте учили детето да кара велосипед. В началото се налага да правите почти всичко вместо него, да ръководите всяко негово действие, непрекъснато да го окуражавате и да му напомняте как правилно се кара колело. След известно време детето вече върти педалите и направлява кормилото, а за вас остава само лекичко да подкрепяте седалката на велосипеда. Накрая пускате детето, което вече отлично поддържа равновесие и самó управлява колелото.

Научете се да слушате детето си.

Нерядко проблемите на детето са свързани с неговите чувства. Всеки родител трябва да овладее техниката на активното слушане. По време на такива разговори непременно гледайте детето и не позволявайте на нищо да ви разсейва. Недейте да задавате въпроси – просто повтаряйте в утвърдителна форма онова, което току-що ви е казало детето. Правете пауза, преди да кажете нещо. В края на разказа му непременно обозначете какво е чувството на детето. Ето една примерна схема на диалог, подпомогнат от техниката за активно слушане:

– Повече няма да дружа с Борис!

– Не искаш повече да си приятел с него (повторение на чутото).

– Да, не искам!

– Обидил си му се (обозначаване на чувството).

По време на такива разговори детето започва да разбира по-добре самото себе си или възникналите затруднения с приятелите си и при това свиква леко и самостоятелно да решава своите проблеми. Не бива обаче да използвате техниката за активно слушане, за да подчините детето на собствената си воля. Тя е само начин да покажете, че го приемате безусловно.

Желателно е родителите да изразяват гласно чувствата си чрез „Аз-съобщения”, защото точно те позволяват на възрастния да изкаже своята гледна точка и преживяванията си, предизвикани от случващото се, докато детето, на базата на чутото, може да си направи изводи и да вземе самостоятелно решение.

Да поговорим за вредните навици на самите родители

Директивните заповеди от рода на „престани”, „измий”, „подреди” и „млъкни” не само не решават задачите, които поставяме на детето, но и водят до това, че то започва да се чувства обезправено и подчинено на чуждата воля. То разбира, че чувствата му не интересуват никого, че на вас не ви пука за тях. Децата бързо свикват с наказанията и ограниченията. Скоро заплахите ви ще престанат да действат, а отношенията ви съвсем ще охладнеят и между вас ще зейне непреодолима пропаст.

„Длъжна си да направиш…”, „трябва да бъдеш…” и други морализиращи фрази като тези предизвикват протести и чувство за вина, а детето усеща натиска на авторитета на възрастния. Логичните обосновки, забележки и доводи от рода на „време е вече да разбереш това” или „колко пъти съм ти казвала, че…” провокират у детето желанието да ви се озъби, да протестира, и в крайна сметка довеждат до психологическа глухота.

Точно такъв ефект имат и обидите, присмехът и иронията към детето. Това, че ще го наречете „глупачка”, „мързеливец”, „идиот” или „тъпанар” не го стимулира да се развива, а обратно – предизвиква обида и включва вътрешните му механизми за психологическа защита. Та нали, щом най-важният възрастен в живота на детето го унижава, обижда, обезценява или му се присмива, то доверието на малкия към останалите и към целия свят ще бъде подкопано.

С похвалите към детето също трябва да се внимава, защото в тях се съдържа оценка. По-добре акцентирайте върху чувствата и преживяванията си, предизвикани от случилото се: „Толкова се радвам, че ти…”, „Гордея се с теб…”, „Толкова ми стана приятно да видя, че ти…”, вместо „Браво” или „Умница”.

Как да разрешаваме конфликтите

Съществува една много добра и ефективна техника:

Вникнете в същността на конфликтната ситуация с помощта на активно слушане. Назовете желанието си с помощта на „Аз-съобщения”.

Заедно измислете варианти на решения.

Изберете този, който устройва всички.

След това решете какво ще правите и пристъпете към действия. Такива преговори отнемат известно време, но крясъците, споровете или скандалите със сигурност ще бъдат безполезни, да не говорим колко енергия ще ви загубят.

 

За дисциплината и послушанието ще научите повече от следващата статия.

Днес е много модерно да работим активно и усилено върху развитието на децата си. Съществуват много училища, програми и курсове за развиването на гении, като се започва още от пеленките. И, разбира се, огромен брой майки усърдно водят децата си на подобни занятия. В съвременното нарцистично общество е прието да се съизмерваме според постигнатите резултати. „Пък моят син вече чете на 3 годинки”, „А моята дъщеря учи стихотворения наизуст на две”. В крайна сметка родителите, чиито деца не се отличават с подобни умения, започват да се чувстват като неудачници и нереализирани. Вследствие на това те започват да трупат раздразнение към детето, тъй като то не се е превърнало в обект на престиж и гордост за тях. Майките и бащите изпитват срам заради своята нереализираност. Понякога даже и отчаяние. И, което е най-ужасно, губят вяра в собственото си дете – „тя не ми е от надарените”.

Всичко, описано по-горе, спира развитието на детския интелект.

Всъщност, децата са така устроени, че ако базовите им нужди са задоволени – сити са, наспали са се и не са болни, те автоматично започват своята изследователска дейност. Не са необходими специални методики, за да поиска детето да знае всичко – просто трябва да му бъде интересно и да не го е страх. А него не го е страх, когато всичко с родителите му е наред. Когато го обичат, когато са до него, когато за тях то е добро дете.

Когато детето е самотно, отхвърлено и недолюбвано, когато се страхува от гнева на родителите или от разочарованието им, то не може да се развива. В такива условия силите на детската психика отиват за справянето с тревогата му, свързана с привързаността и страха от оценка или от отхвърляне. Както казват психолозите: афектът блокира интелекта.

Когато детето е спокойно за взаимоотношенията си с родителите, то веднага минава на режим опознаване на света.

За потвърждаването на тази теза бе проведен един експеримент. Майки с деца на предучилищна възраст били поканени в кабинета на психолог. Той бил пълен с игри, развиващи интелекта, и с непознати и интересни приспособления. Психологът канел майките и децата да влязат и веднага, позовавайки се на неотложни дела, им казвал, че му се налага да излезе за няколко минути, след което ги оставял сами. Преди да си тръгне, уточнявал: „Чувствайте се като у дома си”. След това отивал в съседната стая, където имало прозорец-огледало, през който психологът наблюдавал действията на майката и детето. Оказало се, че съществуват четири основни типа поведение:

* Строга майка, която се карала на детето и му забранявала да пипа вещите в кабинета. Тогава и двамата седели неподвижно и чакали психолога.

* Майката се зачитала в книга или списание и се затваряла в себе си, а детето, набирайки смелост, започвало да изучава непознатите неща в кабинета.

* Майката започвала да показва играчките една по една на детето и да му обяснява как се играе с тях.

* Майката, забравяйки за детето, започвала любопитно сама да изследва вещите и да си играе, опитвайки се да разбере кое какво е и за какво служи. Детето, като наблюдавало майка си, също започвало да взима играчките и да ги разглежда.

След това психологът се връщал в кабинета и провеждал редица изследвания, като тествал нивото на познавателна активност у децата. Как мислите, коя група дала най-високите показатели?

Най-високи показатели имали децата на любознателните майки от четвъртата група. Децата подражавали на майките си, виждали, че те увлечено изследват нещо, чувствали се спокойни и сами започвали активно да опознават света.

След тях се наредили децата на майките от втората група – онези, които четяли и не давали пример на децата си, но им обезпечавали нужната безопасност и природата вземала своето.

Децата, на които забранявали да играят, и тези, които били ръководени, се справили много по-зле.

Ако детето се чувства спокойно, ако усеща, че е обичано и в безопасност, ако родителите му работят нещо интересно, което с увлечение обсъждат в свободното си време, ако светът около детето е интересен и разнообразен, то няма смисъл да се опитвате усърдно да развивате нещо у чедото си. Природната му потребност да се учи ще се прояви сама.

Познавателната активност не търпи продължителен и силен стрес. Ако на детето му е зле, страх го е, самотно е, ядосано е, то няма да му бъде и до нови знания. „Развитието започва от точката на покой.”

Следователно, за да се развива добре детето и за да се увеличават познавателните му способности, са му нужни: обичта на родителите, добрата атмосфера у дома, чувството за безопасност, доверието, както и да не го насилват, да не му забраняват и да не го ръководят непрекъснато.

По материали от книгата на Людмила Петрановска „Тайната опора: привързаността в живота на детето”.

Кой родител обаче не мечтае за послушно дете?!

По традиция на послушанието се обръща голямо внимание. Често пъти то даже е мерило за качеството на възпитанието. И, което е дори по-лошо, на това какъв родител сте! Но така ли е наистина?

В психотерапевтичната си практика аз нито веднъж не съм се сблъсквала със случай, в който родителите да са ми довели детето си с думите: „Вече не знаем какво да правим, детето ни е просто прекалено послушно”. Обикновено идват и казват: „Направете нещо с него (или нея). Изобщо не ни слуша”.

И въпреки че всички родители искат децата им да ги слушат безпрекословно, това не е норма, а по-скоро наопаки, говори за сериозни проблеми с детето. Нещо повече – пълното послушание води до сериозни последствия в бъдеще.

• Такова дете свиква да го ръководят и не проявява лична инициатива. В зряла възраст това води до неспособността му да заема ръководни постове, да бъде лидер и да управлява други хора. Поведенческият модел, в който всичко се решава вместо него, се укрепва и по-късно не му позволява да взема решения самостоятелно.

Какво да правим? Да оставяме на детето си право на избор. Може би грешен, но негов собствен. Да, зная, че това не е лесно. Нали ние, възрастните, знаем по-добре какво, кога и как трябва да се прави. Този опит обаче е много ценен за детето. Започнете с нещо малко – нека то самó реши какво да яде, на какво да си играе, какво да си облече… После започнете да разширявате спектъра на възможните избори. И не забравяйте да подкрепяте решенията му – детето трябва да разбере, че инициативата не се наказва.

• То става податливо на чуждо влияние. От тригодишна възраст детето вече напълно осъзнава своите потребности и желания. Започва да се учи да ги задоволява и отстоява. Точно в този период детето най-често отговаря с „не”. Ако отказът му се натъква на постоянен и безкомпромисен отпор от страна на възрастния, то просто се отучва да отстоява интересите и независимостта си. Днес от родителя, а по-късно и от околните. Прекалено послушните деца се затрудняват да казват „не”. Трудно им е да настояват за своето.

Какво да правим? Бъдете чувствителни към желанията и нуждите на детето си. Поощрявайте го да ги изразява. Уважавайте избора му, дори и той да не ви харесва. Разрешете на детето да бъде непослушно и го обградете с подкрепа и обич.

• Ниска самооценка. Послушанието и покорството вървят ръка за ръка с ниската самооценка и липсата на вяра в себе си. Такива деца смятат себе си за „лоши” и послушанието им е всъщност начин да получат положителна оценка от родителите и да заслужат обичта им.

Какво да правим? Огромна грешка е, когато обичта на родителите зависи от поведението на детето. Такива деца се научават да бъдат удобни. Започват силно да зависят от одобрението и положителната оценка на своите действия. Тази тема е по-подробно разгледана в курса на Мадлен Алгафари „Родителските грешки през първите 7 години”.

• Болнавост. Много послушните деца по данни на учени са по-уязвими към инфекциозните заболявания. Липсата на външен израз на недоволство при детето не означава, че то не изпитва такова. А постоянното потискане на негативните емоции се отразява зле на функциите на имунната система.

Какво да правим? Позволете на детето си да изразява своето недоволство. То изобщо не е длъжно непрекъснато да бъде във възторг от вашите нареждания и указания. Започнете да спортувате – редовният спорт се отразява положително на емоционално-волевата сфера при децата. Разбира се, без фанатизъм и постоянни указания от ваша страна.

• Хиперкомпенсация. Нерядко хората, които в детството си са били лишавани от самостоятелност и право на избор, с израстването губят контрол, разхайтват се и се превръщат в трудни юноши. Всичко това допълнително се усложнява от податливостта им към чуждото влияние и от зависимостта им от положителната оценка на другите – в случая обаче не на родителите.

Какво да правим? Детето трябва да има свое „пространство за свобода”. Сфери, в които самото то да взема решенията. И с възрастта това пространство трябва да се разширява. А родителите трябва да подкрепят децата си дори тогава, когато това никак няма да е лесно.

Нормално е детето да има свои собствени желания и потребности; за сметка на това съвсем не е нормално то безпрекословно да се подчинява на всички нареждания. Послушанието не бива да се превръща в цел на възпитанието. Целта ви може да бъде да възпитате щастливо и здраво дете, което ще порасне и ще се превърне в щастлив възрастен. Самостоятелността, умението да отстояваш своето, вярата в собствените сили – всичко това става невъзможно без протест, конфликти и непослушание.

Този проблем е познат на всички родители на деца от предучилищна и начална училищна възраст. Когато пораснат и попаднат сред свои връстници в училище, децата започват да се интересуват от въпроси, свързани със секса. Отначало това може да бъдат въпроси за разликите между момчетата и момичетата, а по-късно – за това как бебето се появява в утробата на майката. Накрая идват и преките въпроси за секса.

Много често тези въпроси объркват родителите. Приказките за щъркела и други подобни залъгалки за малчугани вече не могат да удовлетворят интереса на подрастващото дете. А любопитният детски ум, както всички знаем, не понася информационния вакуум. Децата започват да задават въпроси на връстниците си и на по-големите ученици.

За да възпитате детето така, че да се превърне по-късно във възрастен човек със здравословна сексуалност и без невротични проявления, трябва да спазвате някои правила.

1. Бъдете родители, с които детето да може да поговори за най-съкровени неща. Не си струва да се страхувате и да избягвате теми. Пазете се най-вече от фрази като: „Ти си още малък (малка) за такива работи”, иначе детето може много скоро да ви докаже обратното.

2. Не избързвайте. Изслушвайте внимателно въпросите и им отговаряйте. Говорете спокойно и за предпочитане без да се изчервявате. Така в трудни ситуации синът или дъщеря ви ще дойдат именно при вас за съвет или подкрепа.

3. Не прехвърляйте отговорността на другия родител. Ако детето е дошло при вас, значи е избрало именно вас, за да поговори на такава интимна тема.

4. Не се опитвайте да превърнете разговора за секса в монолог, в който обяснявате въпроса цял час с помощта на научни термини. Най-добрият вариант е диалогът. Изслушайте детето си. Важно е да разберете какво точно го интересува в момента по темата за секса.

5. Избягвайте странните думи, особено онези, които дават на темата негативна окраска. Използвайте думи, които точно и прямо назовават дадения орган или действие. Пенис, вагина, полов акт – тези думи ще опишат всичко много по-добре от „морковче”, „дупчица” или „пецкане”.

6. Опитайте се да не внушавате табута на своето дете като описвате неприемливи за вас неща като нещо лошо, страшно и срамно. Известно е, че забраненият плод е най-сладък, и след години вашият някогашен малчуган ще навлезе в живота на възрастните, където, напълно естествено, може да се почувства привлечен от нещо непозволено.

7. Не се срамувайте да проявявате любовта си към своя съпруг или съпруга. Прегръдките и целувките са нещо толкова естествено! Тогава детето автоматично ще започне да асоциира половия живот с чувствата. Това е важно както за неговото развитие, така и за способността му да изгради семейство в бъдеще.