Не всеки умее да изрази любовта си. И не на всеки се отдава да изгради отношенията си с партньора си така, че другият да знае, че е обичан. Това става още по-трудно след няколко години брак, когато са се натрупали достатъчно претенции, обиди и недоволство. Още от раждането носим в себе си способността да обичаме. Само дето любовта е такова чувство, което в чист вид нито можеш да получиш, нито можеш да дадеш. Всеки от нас притежава уникален код на любовта. Всеки от нас проявява любовта по свой начин. Затова в живота си като зрели хора мнозина се сблъскват с упреците: „ама ти не знаеш ли как да обичаш?“, „Ако ме обичаше, всичко щеше да бъде другояче“. За какво говори това? Не за това, че ние обичаме„лошо“ или „неправилно“, а за това колко е сложно чувствата ни да достигнат до партньора. В сексуалната сфера всичко е още по-сложно, тъй като тази тема е много чувствителна, деликатна и изпълнена с най-различни чувства и преживявания.
Малцина са израснали в семейство, където цари пълна любов, любов не само към детето, а също и между родителите, и са наблюдавали как взаимодействат хора, които се обичат, как общуват, как решават конфликтните ситуации, как се проявява любовта в докосвания и целувки. Сексуалното възпитание получаваме като възприемаме невербални послания, които в общуването помежду си разменят нашите родители. Много родители се стараят да не проявяват физическа нежност един към друг пред децата, да не изразяват страст. По този начин децата израстват, без да наблюдават модела на поведение на хора, които се обичат. Вкъщи и в училище ни учат на социална комуникация, помагат ни да общуваме, спазвайки единни правила и в резултат ние можем някак да съответстваме на очакванията на другите и да срещаме разбиране.
Наследството, което получаваме от родителите си за сексуалната комуникация ние пренасяме по-нататък в живота, в отношенията ни като част от двойка. Всеки от нас създава на тази основа своя сексуална етика. Но в една двойка изключително рядко се обсъждат тези норми и по тази причина възникват редица проблеми.
Сценарии на отношенията в една двойка.
В отношенията си ние използваме различни методи на взаимно въздействие, тези методи определят един или друг сценарий в двойката. Сценарият са определени повтарящи се ситуации, в които ние попадаме на практика постоянно. Ще дам няколко примера за негативни сценарии в развитието на отношенията в една двойка.
- Доминиране – подчинение. Този сценарий до голяма степен добива популярност благодарение на „50 нюанса сиво”, където подобен вид отношения са обгърнати с романтичен ореол. Едва ли такива отношения могат да служат като пример за подражание. Но красивите подаръци, коли, пътувания, атрибути на охолния живот изглеждат много привлекателни и много млади момичета мечтая да срещнат своя Грей – силния, властния и готовия да поеме отговорност за всичко, като се започне от избора на облекло и се стигне до осигуряване на престижно място за работа. Външно тези отношения излъчват престиж, страст и романтика, а вътрешно в тях присъства мощно напрежение. Ролите в двойката може да се сменят, но същността на отношенията е в това, че единият наказва другия и двамата страдат. По принцип като деца такива хора са наблюдавали достатъчно сцени на насилие в семейството или са били обект на насилие от страна на възрастните. В пространство, лишено от напрежение, наказание или страдание, такъв човек просто не е способен да прояви своята любов и своята сексуалност. Затова той отново и отново възпроизвежда този сценарий. Възможно е, разбира се, доминирането и подчинението да се реализират само в сферата на интимните отношения, за това има достатъчно широк избор от играчки в магазините за възрастни и в този вариант доминирането и подчинението могат да бъдат прекрасно допълнение към вашите сексуални отношения.
- Отношенията като „микстура“. В такава двойка единият постоянно усеща недостатъчното внимание на другия. И постоянно търси неговото внимание. „Не знам как си платя сметката през телефона, помогни ми”, „Разболях се, трябва да ме полекуваш…”. Щом получи помощта на партньора, той чувства, че е обичан. Такива отношения не може да бъдат наречени хармонични, защото единият от партньорите не възприема себе си като отделна личност. Той съществува, само като се опира на другия и не може да вземе решение за най-елементарни неща. Всички онези истории за момичета, които попадат в катастрофа и чакат да дойде спасител, са от същата серия. Подобни отношения изтощават – та нали онзи, който е зависим, постоянно трябва да е болен, за да го лекува партньорът. А ако изведнъж при него всичко се оправи, как ще привлече вниманието на партньора? Сексуалността в тези отношения присъства, но тя е инфантилна – гъделичкане, бой с възглавници, забавни секс-играчки – всичко, което отдалечава от истинската близост и заменя дълбоките чувства.
- Двойка, която живее в състояние на сливане. Това са хора-близнаци, това са онези, които обичат да си купуват еднакви блузи и да демонстрират сходство във всичко. Те не си позволяват различни политически възгледи и собствения увлечения. Дори оргазмът трябва да се случва едновременно. За тях не съществуват отделни пространства за всеки. Най-вероятно, като деца тези хора са имали родители, които са ги покровителствали, внимателно са следили дали детето си е сложило шапката и са го чакали при училището с термос топъл чай… Често такива хора не са имали период на самостоятелен живот, когато вече са били независими от родителите, но още не са зависели от сексуалния партньор. Не са имали време да разберат какво обичат, какво не им харесва, какво ги увлича. Такива хора трудно взимат решения. Те пазят своята зона на комфорт и се стремят нищо в живота да не се променя, включително и в отношенията.
- Таланти и почитатели. В тази двойка има ярка личност и има човек до нея, който е щастлив да живее до една звезда. Разбира се, тази система на отношения се подкрепя и от двамата. „Талантът” иска до себе си не човек, който му е равен, а някой за второстепенната роля. Почитателят пък не може дори да си представи, че би могъл да бъде равен на звездата. Сред познати и клиенти често срещам жени, чиято сексуалност е абсолютно подчинена на сексуалността на мъжа. Техният отговор за качеството на отношенията винаги е следния: „Мъжът ми е много доволен”. В ситуация, когато единият човек живее с живота на другия, чиято наслада е над собствените му усещания, трудно би могъл да се почувства истински разкрепостен и пълен.
- Братска любов. В тази двойка липсва сексуалност, а отношенията напомнят на дружбата между брат и сестра. Партньорите се наричат един друг „татко” и „мама”, те се разбират взаимно и се подкрепят, често вечерят заедно, но липсата на влечение води до неизбежни конфликти. Единият може да обвини другия, че лошо се облича, някой си намира партньор извън връзката. Често такива отношения възникват след дълги години брак или след раждането на дете.
Сексуалното влечение в двойката е непостоянна величина.
Най-честата причина за конфликтите и неразбирането в сексуалния живот на двойката е сексуалното влечение. „Ти вече не ме искаш – значи не ме обичаш повече?”, „аз не те възбуждам – значи си имаш някой настрани?”. Първоначално след запознанството сексът обикновено е много ярък, страстен и обилен, но с времето страстта угасва и за поддържане на сексуалното влечение трябва да се полагат усилия. А точно за тези усилия никой не разказва – всички приказки завършват с фразата „и те живяха дълго и щастливо”. Именно в тези случаи е необходимо да се изгради адекватна комуникация в двойката. Без упреци, обвинения и оскърбления да се обсъди онова, което се случва с всеки от вас и с вашите сексуални отношения в двойката. Подобно обсъждане може да бъде доста болезнено. Жените обикновено се страхуват да чуят, че са станали непривлекателни сексуално или че мъжът си има любовница. Мъжете на свой ред се страхуват да чуят за своята сексуална некомпетентност, че ерекцията им не е като преди. И както най-често се случва, от страх хората започват да се отбраняват, да нападат с обвинения партньора, започват фразата с ТИ – „ти вече не ме искаш”, „ти не се възбуждаш, като ме гледаш”, „ти си безчувствен”, „ти си асексуална”. Тези обвинения болезнено нараняват в една толкова деликатна сфера като сексуалността и по-нататък става изключително сложно заедно да търсите решение на ситуацията и да се развивате.
Какво да правите, ако вашата сексуална комуникация вече не е такава, каквато ви се иска?
- Говорете един с друг. Говорете за това какво бихте искали в отношенията си, за това какво се е случило между вас, когато последно сте правили любов, за своите мечти, желания и страхове – всичко това помага да се създаде единна сексуална етика в двойката.
- Развивайте чувствителност към себе си, своето тяло, своята възбуда. Това помага да бъдете в контакт със своята сексуалност, своето либидо.
- Споделяйте с близкия си човек не само своите съмнения и неувереност, но и сексуалните фантазии. Те са толкова индивидуални и непредсказуеми, че са способни да украсят вашите отношения.
- Преживявайте заедно ярки емоции. Ходете на концерти със силно изразена енергетика, пътешествайте. Търсете външни стимули, които ви обединяват и ви настройват на една и съща честота на вибрациите. Ходете заедно на уроци по танци, на концерти и спектакли, където двойките демонстрират телесна близост толкова чувствено, че ви се иска след това да повторите техните движения, може би в леглото.
При нас е прието да се смята, че сексуалността не е нещо важно, ние решаваме къде по-значими въпроси. А всъщност разкрилата се сексуалност е безкраен наш ресурс. Когато той е достъпен, всички останали проблеми се решават с далеч по-малко усилия, а животът ни се изпълва с ярки цветове.
