Потърсих помощ от професионалист, когато вече бях напълно отчаяна, че мога да се справя със собствени сили със ситуацията. Преди две години погребах мъжа си и от този момент животът загуби цвят, храната стана безвкусна като хартия, но само тя запълваше някак вътрешната пустота, която ме измъчваше. В резултат напълнях с 20 килограма, беше страшно да се гледам в огледалото. Сега, след половин година, отново започнах да живея, да изпитвам радост и спрях да се затварям в себе си. Почувствах желание и сили да продължа живота си.

Всичко в моя живот вървеше добре, не съм преживявала никакви травми, загуби, стрес. Родителите ми ми купиха апартамент в София, кола. Завърших магистратура, намерих си добра работа. Заживях с едно момче, с което вече три години сме заедно. И на фона на всичко това забелязах, че животът престана да ми носи радост, появиха се мисли за самоубийство, дори ме беше страх да се доближавам до прозореца вкъщи – живея на осмия етаж. Тогава започнах да търся изход от ситуацията, посетих няколко психотерапевти, преди да избера най-подходящия точно за мен. Сега отново се радвам на живота и на срещите с приятели. Знам, че още има над какво да работя в себе си, но истински се радвам, че с професионална помощ успях да преодолея тежкия период, да изляза от него и отново да си върна вкуса към живота.

Преди три години се разделих с приятелката си. Преди да я срещна и след като се разделихме, животът ми беше сив и безинтересен. Но през онези две години, в които бяхме заедно, аз буквално хвърчах, чувствах прилив на сили и изглежда сякаш нямаше нищо невъзможно за мен. Тя често ме отблъскваше, изчезваше някъде и аз страдах, но когато се връщаше, отново бях окрилен и щастлив, прощавах й всичко. След като тя си отиде, аз напуснах работа, затворих се в себе си, дълго време боледувах, опитах се да заглуша душевната болка с алкохол, но нищо не помагаше. Вече от една година посещавам психотерапевт, през това време отново започнах да излизам от вкъщи, създадох приятелства, започнах пак работа и дори срещнах едно момиче, с което искам да изградя връзка, но не бързам, докато не се опознаем по-добре.