Парите

Едва ли ще се намери дори един човек, живеещ в град, дори и най-малкия, който да не е свързан с парите и да не ги е използвал. При разкопки дори из най-древните места намират монети или някакви еквиваленти на парите, които хората са използвали преди много, много години. За какво са ни нужни парите? Първо, за да удовлетворим своите базисни потребности – нали на всички са ни нужни неща, особено през зимата, храна, вода. Нашите жизнени функции са тясно свързани с парите. Освен това на парите можем да се наслаждаваме, по-точно не на самите тях, а на възможностите, които те откриват пред нас. Разбира се, има нематериални ценности като любовта, дружбата, но все пак поне половината от нашия живот е свързана с материални ценности. Всички искаме удобни красиви дрехи, уютен апартамент или къща, кола, за да може по-лесно да се придвижваме, пътувания, за да видим този свят, и много, много други неща.

Интересното е, че парите, въпреки всички плюсове, които внасят в нашия живот, при повечето хора са свързани със силни чувства и емоции. Като попитаме какво са парите, получаваме най-разнообразни отговори, почти няма равнодушни към тази тема. Има хора, които се прекланят пред парите, готови са да продадат все и вся или да предадат някого, само и само да спечелят малко пари. Има и такива, които смятат парите за нещо ужасно и низко, антидуховно творение, което разваля човека. Други мислят, че парите се печелят трудно, с пот и кръв. Някои са на мнение, че не е възможно да се спечелят пари с честен труд или пък е възможно, но много малко. Има и такива, които изпитват агресия към парите, като се обосновават с това, че заради пари се извършват убийства, кражби, войни. Определени хора са убедени, че парите са някакво тежко бреме, че те никога не стигат, че те изтичат като пясък между пръстите.

А парите всъщност са неутрални и самият човек им придава някаква окраска, съответстваща на неговата жизнена позиция, опита и нагласите, с които е израснал.

И така, какво са парите? Да започнем с това, че парите са еквивалент на благодарност и взаимоотношения между хората. Дали са ви един хляб, вие сте благодарни и в замяна давате еквивалента на тази благодарност във вид на пари. Изпълнили сте проект, който ви е бил възложен, и очаквате в отговор благодарност от страна на възложителя. Тук има един интересен момент. В своята практика често съм се сблъсквала с два модела на отношения с парите: в първия случай, човек е готов да плати за онова, което придобива, но затова пък му е трудно да каже колко струва неговия труд или да иска пари за своята работа. Тоест той някак обезценява сам себе си, като запазва ценността на онова, което правят другите. Във втория случай човек иска за работата си много пари, готов е да ги изисква, понякога неоправдано, а пък не е готов да отдава дължимото за работата на други хора. В първата категория по-често попадат интелектуалци, възвишени, фино устроени личности, които обаче не ценят себе си, а към втората група принадлежат личности с големи амбиции и с ниско културно ниво. И единият, и другият модел са патологични. Ако не си готов да дадеш пари за труда на другия, така нарушаваш баланса и закономерно следва загуба на пари поради алчност или недалновидност. Ако пък не цениш своя труд и по този начин не даваш възможност на хората да изразят своята благодарност, отново се нарушава балансът и се развращават онези, които не са платили достатъчно или пък изобщо не са платили. Това е затворен кръг. Тези модели са тясно свързани с нашите чувства и нагласи по отношение на парите.

 

Повечето нагласи идват от детските години, в живота си се опираме на моделите, с които сме израснали, и ако важни за нас възрастни са ни казвали например, че богатите са хитри, алчни и зли, то да станем богати изглежда твърде сложно или пък трябва да приемем, че с богатството ще се променят и нашите личностни качества – ще станем алчни, зли, ще се отнасяме лошо с другите. Или пък парите се добиват с усилен труд, с кръв, пот и други течности. Тогава става направо невъзможно да видиш лесни и приятни начини да изкарваш пари. Има всякакви такива нагласи.

За нагледен пример просто продължете фразата: Ако започна да печеля много пари и стана богат, ще стана еди-какъв си (ще загубя еди-какво си). Напишете пет варианта, с които да завършите тази фраза. И веднага ще разберете какво стои на другия край на везните и какво взема явен превес в този момент. Споделете в коментарите вашите резултати.

Жизнената позиция на човека влияе силно върху неговото финансово положение. Промяната на отношението към парите не е възможна без промяна на отношението към задълженията, тъй като парите са универсален еквивалент на задълженията и отношенията между хората в обществото. Оттук следват няколко извода:

  • Колкото повече лични пари притежава човек, толкова по-малко задължения има към обществото. И обратното, колкото по-малко пари, толкова повече задължения. Това се вижда от действията на политиците и силните на деня. Те нарушават закони и просто плащат глоба или оставят парична гаранция в съда. Например, вие сте превишили допустимата скорост, плащате си глобата и си продължавате по пътя, ако обаче нямате пари, сте принудени да отработите своето правонарушение и може да бъдете лишени от възможност да управлявате автомобила си известно време. Милиони хора по света при различни обстоятелства в своя живот са готови да платят, ако нарушат правилата. Затова мнозина свързват понятията пари и свобода. И ето защо към хората с пари е насочена толкова много агресия от страна на по-бедните членове на обществото. По-бедният е потенциален длъжник на по-богатия.
  • Единственият начин за придобиване на пари е поемането на отговорности, ангажименти. Хора, които избягват да поемат ангажименти, избягват парите. Тъкмо желанието да избегнат задължения често пречи по пътя им към богатството. И се предпазват с куп обяснения и оправдания. Нищо, че изкарвам малко пари, за сметка на това и отговорността е по-малка, спокойно спя нощем, не ме притискат срокове. Често зад това стои страх, страх да се окажеш некомпетентен, страх от провал, страх от неуспех, страх от критика.

Темата за парите е тясно свързана с усещането за собствена ценност и правото да искаш. Тук има много интересни нюанси. Да започнем с усещането за собствената ни ценност.

Усещането за собствената ценност се базира върху нашата самооценка, върху това как оценяваме себе си и обикновено всичко пак ни отвежда в детството. Каква оценка сме получавали като малки, дали възрастните са се вслушвали в нашето мнение, дали са ни се възхищавали, дали са ни приемали такива, каквито сме? Ако в детските години сме получавали достатъчно любов, приемане, подкрепа и уважение, значи сме израснали като личности със здраво самочувствие. А какво да правим, ако нещо не сме получили в достатъчна степен, или критиката от страна на възрастните все още отзвучава в главите ни? Като начало трябва да разберем, че сме възрастни хора, имаме свой живот, свои интереси, свои ценности и свои желания. И след това да започнем да оценяваме себе си според резултатите от делата си. По този начин сякаш преминаваме отново през етапа на формиране на самооценката, но вече в зряла и осъзната възраст. Да речем, планирали сте цял списък със задачи. Към края на деня прегледайте списъка, отбележете онова, което сте направили най-добре, порадвайте се и похвалете сам себе си, дори ако на пръв поглед е нещо незначително или не особено важно. Започнете подробен разбор на задачите, които по една или друга причина не сте успели да свършите, и онези, от чийто резултат не сте удовлетворени. Задайте си въпроса какъв би могъл да бъде идеалният резултат? Анализирайте какво бихте могли да направите другояче, какво не ви е стигнало или не сте взели предвид. Поработете над грешките си без угризения на съвестта, критика и усещане за своята нищожност, просто станете добър мотивационен треньор за самия себе си. Ок, днес не се справих с отчета, защото бях разсеян, с какво беше зает умът ми? – дребни задачи, как мога да освободя ума си от тях? – да ги делегирам на друг човек; да ги реша и после да се заема с отчета; да осъзная ясно, че дребните задачи никога не свършват и просто да не се напрягам заради това, че ги има. Запишете ги в тефтера и ги отстранете от оперативната памет на мозъка си. Така от позицията на самобичуване се пренасяте в позицията на развиващ се човек и формирате по-адекватна представа за себе си и своите възможности, а освен това се научавате да търсите и намирате най-разнообразни варианти за решаване на проблемите. Като обезценяваме своите постижения и труд, ние обезценяваме себе си като личности, а тогава става на практика невъзможно да се чувстваме хора, които имат право да изкарват много пари, да искат добра цена за своите услуги или стока. И дори да поставяте висока оценка на своята работа, но при това имате вътрешно усещане, че тя превишава онова, което сте способни да дадете, клиентите на неосъзнато ниво ще усещат това и като следствие или ще търсят друг специалист, или ще се опитат да намалят цената или накрая изобщо да не ви платят. Те ще правят това, което правите вътре в себе си – ще обезценяват.

Нека да видим сега какво е правото да искаш. Отново всичко ни връща към детството. Давали ли са ви родителите правото да искате или са решавали всичко вместо вас? Отнасяли ли са се уважително към вашия избор и желанията ви? Подкрепяли ли са ваши рисковани желания и протягали ли са ръка за помощ, ако сте претърпели неуспех? Много е важно да развиете в себе си желанието да искате, да искате нещо повече, да искате любов, да искате отношения, да искате самореализация, да се стремите към материални блага. Всички наши постижения се раждат от желанието. Колкото по-голям е мащабът на вашите желания, толкова повече енергия ще имате за тяхното осъществяване. Трябва да желаете искрено, от цялото си сърце и цялото си тяло, а не просто с ума си – искам нов мерцедес. Желанията, изпълнени със сила, имат много голям шанс да се сбъднат. За да разберете какво наистина искате, трябва много внимателно да се вслушвате в себе си и да разграничавате собствените си желания от натрапените отвън. Да искаш да станеш стоматолог, само защото и баща ти, и дядо ти са били такива, и да искаш да станеш стоматолог, защото си запален от тази перспектива и само мисълта как ще седиш до пациента те изпълва с трепет и разтуптява сърцето ти – това са съвсем различни желания.

Темата за парите и нашите взаимоотношения с тях е много обемна. Тя може да бъде разгледана от различни ракурси и под различен ъгъл. Но за това ще напиша в следващи статии. Абонирайте се, за да следите за новини и нови материали.